Българският език е богат, логичен и изключително гъвкав. Но понякога дори в него откриваме празнини, които можем и трябва да запълним.
Една от тях според мен е думата „изкоментирахме“.
В българския език глаголът „коментирам“ е особен, защото може да бъде както от свършен, така и от несвършен вид.
Например:
„Вчера коментирахме проблема.“
Какво точно означава това? Че сме говорили по проблема? Че сме го обсъждали известно време? Че сме стигнали до решение? Или че сме изчерпали темата напълно?
Не знаем. Самият глагол не ни дава еднозначен отговор.
А сега сравнете:
„Вчера изкоментирахме проблема.“
Тук смисълът е съвсем ясен. Обсъдили сме проблема докрай. Казали сме всичко необходимо, разгледали сме различните гледни точки и сме приключили с обсъждането.
Това не означава непременно, че сме постигнали съгласие или сме решили проблема. Означава единствено, че сме изчерпали коментара по него.
И точно тази разлика е важна.
Защо „изкоментирахме“ е логична дума?
В българския език представката „из-“ често придава значение на завършеност или изчерпателност на действието.
- Четохме - изчетохме.
- Слушахме - изслушахме.
- Говорихме - изговорихме.
- Обсъждахме - изобсъждахме (разговорна употреба).
Защо тогава да не можем да кажем „изкоментирахме“?
Думата е разбираема, образувана е по познат словообразувателен модел и носи конкретно значение, което основният глагол невинаги изразява достатъчно ясно.
Езикът не е музей
Речниците описват езика, но не могат да предвидят всяка дума, която хората ще имат нужда да използват.
Новите думи не възникват с административно решение. Те се появяват, защото някой има нужда да изрази нещо по-точно. Ако останалите го разберат и започнат да използват думата, тя постепенно става част от живия език.
Разбира се, съществуват и други начини да изразим същата мисъл. Можем да кажем „обсъдихме докрай“, „изчерпахме темата“ или „приключихме с коментарите“.
Но защо да използваме няколко думи, когато можем да използваме една?
Моето предложение
Предлагам „изкоментирам“ да се утвърди като глагол от свършен вид със следното значение:
ИЗКОМЕНТИРАМ, -аш, св. - Обсъдя, разгледам или коментирам даден въпрос изчерпателно, до приключване на обсъждането, без непременно да достигна до решение или съгласие.
Примери:
„Изкоментирахме всички предложения и преминахме към гласуване.“
„Тази тема вече сме я изкоментирали.“
„Нека първо изкоментираме подробностите, преди да вземем решение.“
Не твърдя, че без тази дума българският език е непълноценен. Твърдя, че с нея може да стане малко по-точен.
Защото има разлика между това да коментираш нещо и да си го изкоментирал.
И ако тази разлика съществува в мисленето ни, защо да не съществува и в речника ни?
