четвъртък, 28 ноември 2019 г.

Грешка принтер HP - username or password is incorrect. ensure both user account and password are valid



"username or password is incorrect. ensure both user account and password are valid"

след като забраних "Less secure apps" от Gmail (G SUITE) даде тази грешка и принтерът не можеше да сканира и принтира през емайл, затова трябва да се включи отново

Важно е когато се вкарва профил в на принтера локалния сайт 192.168.... да се махне отметката на Always use secure connection SSL/TLS



петък, 8 ноември 2019 г.

REAL REDUCING OF PDF SIZE

I tried all the online converters, Acrobat options for optimizing and so on... nothing worked and it took me 3 days.

However I have a amateur but working way to do it.


  1. Print to PDF
  2. Printer Properties 
    1. "Default settings: Smallest file size"
    2. Adobe PDF page size -> Add - and you make here a page size smaller than A4
  3. Shrink oversized page


неделя, 3 ноември 2019 г.

Creating an email for domain alias in G-suite Legacy

I have succesfully added a new Domain alias, but when I try to create a new email at the @alias-domain.com I am not allowed.

I then noticed that there are greyed out emails @alias-domain.com with a short description saying

"This domain alias is automatically generated."

So that explained the things...

If you add a "domain alias" you are not allowed to create a user for it as for a second domain.
It just copies the already existing email addresses.... or something like that

събота, 14 септември 2019 г.

Import на CSv файл в phpmyadmin

Често ми се налага да импортна база CSV таблица в база данни (например с продукти)

Най-лесно става по следния начин:

  1. Експортваш вече съществуващата таблица, която изпозлвам като темплейт (форматът трябва да бъде CSV for MS Excel
  2. Подготвящ темплейта (таблицата) да според начина, по който искаш да бъде качена в базата данни

    и тук идва най-"тънкия" момент:
  3. В импорт избираш подготвения CSV файл
    1. във формат избираш CSV (а не CSV using Load Data)
    2. "специфични настройки" е много важно да се промени "Колоните са разделени с:" вместо запетая (,) , да бъде с точка и запетая (;) - това е форматът, в който Ексел разделя колоните

вторник, 30 април 2019 г.

Цитати

Зигмунд Фройд: "Ако успеете да накарате другия да говори достатъчно дълго, той просто няма да успее да прикрие истинските си чувства и мотиви. Колкото и да се старае в крайна сметка ще се издаде"

четвъртък, 18 април 2019 г.

Телефонна централа Prima Nano, настройки

Available lines определя СИМ-картите, които могат да бъдат използвани за изходящи обаждания

Call distribution определя какво да се случва с входящите обаждания

  • Incoming calls - определя коя линия по коя "Schema" да работи"
  • Call Schemes - 



Инструкции за експлоатация на централата Platan Prima® IP PBX

Инструкции за експлоатация на телефонните апарати AASTRA 6730a

понеделник, 25 февруари 2019 г.

Христо Акимов Ковашки – ковачът на сабята на Левски

Авторът Христо Бочев (Ковашки) живее в Пловдив и е праправнук на Христо Акимов Ковашки - воденичар и ковач от с. Белиш, съратник на Васил Левски, за когото се смята, че е изковал сабята на Апостола.

ТОВА Е ЕДНА почти неизвестна история за моя прапрадядо Христо Акимов Ковашки, роден около 1830 г. в Новата махала на село Белиш, Троянско. В началото на ХІХ век в нова местност на с. Белиш се заселва със семейството си бежанецът Аким – от големия род на Ковачите от с. Охле, Дебърско, Македония. Избягал е от арнаутите (албанците), подгонен заради борческия си дух. Те били по-жестоки и от турците и с по-висок статут от християните в Османската империя. В тази местност Аким изгражда две къщи и ковачница и така основава Новата махала. По-късно внукът му Христо Акимов построява воденица – долапкиня (с долап – дървено колело с кофички, което се върти от водата).

ВЪВ ВОДЕНИЦАТА на Христо Акимов идвали мливари от съседните махали и докато чакали да си смелят зърното, подковавали конете и воловете, наклепвали, заточвали и ремонтирали земеделския си инвентар. Майсторът ковач е правил палешници и чересла за рало, мотики, брадви, кирки, подкови за коне, петала за волове... Умението на Христо да прави калъчки (саби), ками и ножове, да поправя пушки и пищови, както и наследеният му борчески дух е причина да стане ковач на хладно оръжие за въстаниците в Троян, Ловеч и Севлиево. Става член на Троянския революционен комитет, основан  през 1871 г. от Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи в хана на Васил Спасов.

Ковашката воденица днес, с. Белиш, Новата махала
ХРИСТО АКИМОВ е имал другарски връзки с Васил Левски, който през 1871-1872 г. няколкократно е пребивавал в неговата къща. Личната сабя и пушката иглянка на Левски, купена лично от него като образец за въоръжаване, са били зазидани до комина на воденицата, увити в зебло. През 1876 г. идва писмо от Букурещ – сабята и пушката да се предадат на касиера на комитета в Троян Пенчо Хадживасилев, при когото били съхранявани и въстаническите дрехи на Левски. Явно идеята е била въоръжена и преоблечена конна чета, начело с Апостола, да замине за Ловеч, където е бил главният център на организацията – БРЦК, и да обявят временно правителство.

С БРАТ СИ Стойчо са направили от сабята на Левски три терка (шаблона) от дърво, по които са оформяли калъчките. Закалявали са ги първо в корито, но ставали на гъжби (изкривени). Тогава Христо взел една бутялка (дървен съд за биене на масло), напълнил я с гореща вода и така му намерил колая. Калъчките пренасяли по 10 броя в бурилки (дълго елипсовидно дървено буре за ракия и вино, връзвано към самара). Поставяли са половината надолу, половината нагоре с дръжките, завързани и затапени, за да не тропат. Друг белишчанин - Димитър Иванов Митовски, ги е карал многократно в петъчен ден в Ловеч. Обратно ги е връщал, напълнени с вино. Който си е напъвал плоската (павурчето), е плащал 20 пари. Със събраните средства са купували желязо и стомана от Троян и по два конски товара рога на добитък от с. Дебнево за чирените (дръжките) на ножовете и сабите. Понякога и от Ловешкия комитет са изпращали преносител на сабите – Рачо Панчов.

В КОВАЧНИЦАТА е имало 7 калъпа за леене на фишеци (куршуми) и два за сачми. Мярката за барута е била направена от говежди рог. Оловото са разтопявали в желязно корито и са го разливали с кепче. Слагали са ги в торби и укрити във волска кола, натоварена с шума, са ги карали в Троян на Иван Колев Марковски. Когато е дошло съобщение, че Левски е заловен и всичко трябва да се укрие, Христо Акимов слага калъпите в коритото и ги заравя в близкия дол.


Ковашката воденица днес, изглед от другата страна
ЛЕВСКИ, когато бил у Христо Акимов и се явявала опасност от турци, се укривал в кочината, където имало скована специално за целта ниша, затрупана със сено и с вход отдолу. Кочините са се правели повдигнати и на стръмно място. В близост е имало и голяма каца, в която Левски бързо се е скривал, а Христо пускал прасетата. Знае се, че за турците прасето е скверно животно и те не припарвали до кочината. И други революционери е приютявал Христо Акимов. През 1875 г. Петър Факиров и Тома Кърджиев обикаляли Троянско за подготовка на въстанието. За тяхното пребиваване в къщата му пише троянският историк и съвременник на събитията Минко Иванов Марковски: „Хитров и Факиров пристигнаха благополучно в село Белиш и се установиха в къщата на Христо Акимов Ковача, член на Троянския революционен комитет. Понеже ходеха при него турци да им поправя пушки и пищови, той ги премести на по-безопасно място във воденицата си, находяща се близо до къщата му”.

СЛЕД ПОГРОМА на Новоселското въстание (последна и една от най-героичните страници на Априлското въстание), на 26 май 1876 г., Христо Акимов е арестуван от билюкбашията Сулю и с още две заптиета, с вързани отзад ръце, го откарват в Троянския конак. Арестувани са и най-видните членове на Троянския комитет, явно пак след предателство: Васил Спасов, Иван Марков, братята Пенчо и Димитър Хадживасилеви, Ганко Лисичков и Васил Бочов. Откарват ги в Ловеч, оттам в Търново и Русе. За да изтръгнат показания от Христо, са слагали пръчки между пръстите на ръцете му и един отляво, друг отдясно са ги стискали до счупване. На разпита при пашата той казал: „Абе, паша ефенди, нищо не съм видял и чул, ама ми хванаха един пръст и го огънаха назад. Примирах от болки. И ти да беше на мое място и ти ще кажеш всичко”. Започнали всеки ден да бесят затворници, но под натиск на западни дипломати, запознати с турските зверства, султанът издава ферман да започнат да освобождават затворници. Троянските арестанти се прибират през август 1876 г. Христо остава полусакат с ръцете до края на дните си.

ПРЕЗ РУСКО-ТУРСКАТА освободителна война (1878 г.), при настъплението на русите, турците започнали да грабят, палят и убиват и белишчани побягнали на изток към село Гумощник. Христо не искал да си изостави къщата и „се навъртал татък”. Забелязали го турци, решили да го убият и тръгнали „да го ловят“. Турчинът Исмаил с още двама го обграждат край една воденица, в която се приютил от дъжда и преспал през нощта. Но вместо да го убият, му казали: „Христо, яли сме ти хляба, няма да те убием. Хвърли пушката и калъчката и бягай”. Христо побягнал, те изгърмели във въздуха. Занесли пушката и калъчката при другите, казали, че са го убили и си тръгнали. Русите превзели района, турците побегнали към Балкана, като запалили Троян и околните села.

ИГУМЕНЪТ на Троянския манастир архимандрит хаджи Макарий, който другарувал с Христо Акимов, го представил на командващия (вероятно ген. Павел П. Карцов), разквартируван в манастира. Същият дал на Христо една мартинка с 90 патрона и му казал: „Мъже от 20 до 60 години – всичко живо да прибират”. Христо успял да събере чета от около 400 човека, от които само 100 с пушки, а на останалите казал да отсекат криваци. Заедно с четите на дядо Цеко Петков и Георги Пулевски се събрали около 1000 човека. Те били в помощ на отряда на ген. Павел Карцов (от 6139 войника, с конен полк и две оръдия), като разузнавали местността, водели по планинските пътеки и участвали в сраженията. На 31 декември 1877 г. (по стар стил) отрядът получил заповед да премине Стара планина и на 7 януари влиза в село Кърнаре оттатък Балкана. С руските войски Христо Акимов стига до стените на Стамбул. След Освобождението, подобно на капитан Петко войвода, Христо Акимов недоволства от Стамболовия режим. В къщата си подслонява нарочените за разбойници в Троянско Яко и Качамачко, за които има и народна песен. Двамата са заловени и обесени в с. Борима, а Христо Акимов отново е арестуван като помагач и затворен в Севлиевския зандан. Там е починал към 1890 г., погребан е в неизвестен гроб в Севлиевските гробища.

СТОЙЧО - братът на Христо Акимов, също е вземал дейно участие в правеното на калъчки и фишеци и след потушаване на Новоселското въстание през май 1876 г. е арестуван и обесен в с. Борима; известен факт е, че пратеник е тръгнал с кон да иска откуп, но местен жител, българин (!), е побързал да ритне бурето под бесилото. Баща им Иван Ковачът също е голям родолюбец - през 1835 г. той довел майстори от Дебърската школа да постоят Троянската църква „Света Петка”, като първият етаж е бил под земята.


Малката уличка в кв. "Велчевски" в Троян, кръстена на Христо Акимов Ковашки
ДНЕС В ТРОЯН, в кв. „Велчевски”, има уличка „Христо Ковача”, но може би си заслужава на негово име да се именува и по-голяма улица в Троян. По инициатива на кметския наместник от с. Белиш Тодор Радевски е направен герб на селото, чийто централен символ е сабя; по инициатива на г-н Радевски е поставена паметна плочка на останките от зидовете на Ковашката воденица. Голяма историческа и етнографска ценност са запазените в къщата на наследника на Ковачите – Иван Креклешки в Новата махала, оригиналните духало с кожен мех, огнище, наковалня, менгеме и друг ковашки инвентар на около 200 години, с които се е ковала въстаническата история в този край.

ПРЕКРАСНО родолюбиво дело би било, ако се реставрира воденицата върху автентичните зидове и вътре се направи етнографска сбирка с наличния инвентар. Би станал туристически обект с национално значение - близо до пътя за Троянския манастир. Кметският наместник г-н Радевски е прегърнал идеята, но трябва да се спечелят наследниците Иван Креклешки и д-р Кино Ковашки, които неизвестно защо не са съгласни. Би могло да се издири за сбирката и някоя от сабите, правени по терка на сабята на Левски.

ПРЕЗ 50-60-ТЕ години на 20. век в музея на Левски (стаята с шкафа-скривалище) в Троянския манастир имаше стъклена витрина със сабя и надпис: „Изкована от Христо Иванов Акимов-Ковашки”. По инициатива на Людмила Живкова в кв. „Вароша” в Ловеч през 70-те години бе изграден нов музей на Левски и в най-долния етаж в стъклена витрина бе поставена „Сабята на Левски”, без други данни, като не бе изяснено дали това е автентичната сабя от манастира. Много от експонатите от манастира бяха пренесени в музея в Ловеч, имаше и съдебен спор между двете институции. В Троянската гимназия (СОУ „Васил Левски”) има кът със сабя с надпис: „Сабята на Васил Левски, изкована от Христо Акимов Ковашки”.


Гербът на с. Белиш
ВЪЗНИКВА И ВЪПРОС каква е съдбата на оригиналната сабя на Левски, която е била зазидана в Ковашката воденица и подробно е описана от Минко Иванов Марковски (1862-1924, от прочутия Марковски род, историк на революционните борби в Троянско, автор на „Спомени и очерки из българските революционни движения” в две части - бел. ред.)? И най-сетне какво е станало с „по-дългия калъч, облечен в жълта тенекия накрая с колелце, за началника на Комитета в Ловеч”? Тази сабя не е могла да бъде пренесена в бурилките, понеже е била по-дълга…

СВЕДЕНИЯ за горенаписаното черпих от публикации на историка Иван Кисьов, учителя Андрея Андреев и краеведа Ганко Цанов, които са разчели трите тетрадки със спомените на Бочо Христов Ковашки, сина на Христо Акимов. Тези спомени са записани от селския учител Христо Даневски през 1934 г. и са запазени и архивирани в Троянския музей. Ползвани са и устни предания от този край.                                         
Пловдив, м. февруари 2016 г.






Христо Минков Бочев (Ковашки)