$input = JFactory::getApplication()->input; // разрешава ползването на input->get

 $input->get('Power', '', 'RAW') //заменя $_GET

100% height of iframe

<iframe src="http://www.eldvigateli.com/MotorSelect/index.php" id="MotorSelect" frameborder="0" style="display: block;height: 100%;width: 100%;"></iframe>

<script>
(function($) {

$("#MotorSelect").css("height", $("#MotorSelect").contents().height()+"px"); $("#MotorSelect").load(function(){

$("#MotorSelect").css("height", $("#MotorSelect").contents().height()+"px");

});

})(jQuery);

</script>

Използване на съдържание от друг сайт във Вашия

http://simplehtmldom.sourceforge.net/

Този проект позволява да използвате съдържанието на външен уебсайт и да го вкарате във Вашия.

За целта е нужно да качите файла simple_html_dom.php в директорията на Вашия и да използвате синтаксиса

http://nimishprabhu.com/top-10-best-usage-examples-php-simple-html-dom-parser.html

Javascript моментален калкулатор на 2 полета

<table width="80%" border="0">
  <tr>
    <th>Box 1</th>
    <th>Box 2</th>
    <th>Result</th>
  </tr>
  <tr>
    <td><input id="box1" type="text" oninput="calculate()" /></td>
    <td><input id="box2" type="text" oninput="calculate()" /></td>
    <td><input id="result" /></td>
  </tr>
  <tr>
    <td>&nbsp;</td>
    <td>&nbsp;</td>
    <td>&nbsp;</td>
  </tr>
</table>

<script>
function calculate() {
var myBox1 = document.getElementById('box1').value;
var myBox2 = document.getElementById('box2').value;
var result = document.getElementById('result');
var myResult = myBox1 * myBox2;
result.value = myResult;
     

}
</script>

Използване на PHP променлива в javascript

<script type="text/javascript">
   var php_var = "<?php echo $php_var; ?>";
</script>

Леля на Добри Джуров възкръснала в моргата със скандал

Възрастна родственица на прочутия министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров вдигнала истински скандал, докато обредници приготвяли погребението й. За абсурдната случка, разиграла се в късните години на соца в Асеновград, хората си спомнят и до днес, пише "Марица" Лелята на генерал №1 в армията ни по онова време, била на преклонна възраст и живеела в хубав апартамент в града близо до църквата „Свети Атанас”.

Един ден обаче бабата се почувствала зле. Партията светкавично уредила транспортиране до най-добрата болница в Пловдив. Въпреки напъните на докторите старицата изпаднала в клинична смърт. Тялото било свалено в моргата, а властта в Асеновград започнала да организира подобаващо за особата погребение. Изпратени били хора да стегнат жилището. Работници чевръсто скъсили с трион краката на масата, за да може удобно да поставят отгоре ковчега за поклонението.

Ужасът настанал на следващата заран, когато бил изпратен екип да прибере с катафалка тялото на височайшата леля. Оказало се, че междувременно бабата е излязла от състоянието на клинична смърт. Видяла, че лежи гола в моргата, и се развикала защо е сред мъртъвци. Сконфузените доктори я прегледали и после по живо - по здраво я отпратили в Асеновград.

Там обаче също не се разминало без скандал. Бабата излязла от кожата си от яд, като видяла, че са скъсили краката на любимата й маса. Толкова беше бясна, че никой не смееше да се мярне пред очите, спомнят си и до днес ошашавените очевидци. Когато след време възрастната жена наистина предала богу дух, от община Асеновград категорично отказали да стягат каквито и да е официални погребални церемония, докато не видят черно на бяло написан смъртен акт.

ХРИСТО АКИМОВ КОВАШКИ - СЪРАТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ В ТРОЯНСКИЯ КРАЙ

Това е една почти неизвестна история за моя пра-пра дядо Христо Акимов Ковашки, съратник на Васил Левски.

Когато преминавал Балкана, Левски се е укривал най-вече или в Троянския манастир или в ковачницата на Христо Ковашки /1830-1890/, член на Революционният комитет в Троян. Тя се е намирала в Новата махала на с.Белиш, на 5 км. на североизток от Троян.

От околните махали са идвали хора с коли и каруци за смилане на зърно и пипер и докато чакали са си подковавали добитъкът и са наклепвали, поправяли и заточвали домашния инвентар.

Пушката "иглянка" и сабята на Левски са били зазидани, завити в зебло, до комина на воденицата - долапкиня на Христо Ковашки.

Въстаническите дрехи на Левски са били скрити при друг сигурен съзаклятник в Троян - Пенчо Хадживасилев.

Явно идеята е била с конна чета въстаниците, начело с Левски да заминат за Ловеч, където е бил главният център на организацията /БРЦК/ и да се обяви временно правителство. Тъй като в региона Христо Ковашки е бил единственият ковач, там често са минавали и заптиета. При опасност, Левски се е укривал в кочината, където е имал скривалище, с вход през пода и затрупано със слама.

Знае се още,че турците не влизали при прасета. Христо с помощта на брат си Стойчо са изработвали ножове и саби,които закалявали в бурилка за масло с леко затоплена вода, за да не са изкривяват. Правили са фишеци и съчми в калъпи, ремонтирали са пушки и револвери. Оръжието са разнасяли с каруци с двойно дъно, отгоре натоварени с грънци, към Ловеч и Севлиево.

Христо Ковашки е имал и умение да строи воденици долапкини и караджейки. Знае се, че е закупил барут за 5000 гроша от капарото за да построи воденица в с. Коман, но турците са му продавали умишлено дефектен барут и воденицата останала недовършена.

Сабята на Левски,изработена от Белишкия ковач и в момента се намира в отделна зала на приземния етаж в музея на Левски в кв. Вароша на Ловеч. Неизвестно защо, когато тая сабя бе в музея в Троянският манастир, отпред на витрината имаше табелка /лично съм я виждал/ с гравирано името на Христо Ковашки.

По нареждане на Людмила Живкова, експонати от музея са пренесени в новопостроения музей в Ловеч и тая табелка е изчезнала. Имало е някакво съдебно дело между манастира и министерството на културата.

След потушаване на въстанието, тоя истински , доблестен българин е арестуван и закаран в Търновския зандан,където е осъден на смърт чрез обесване. Били са му счупени всички пръсти на ръцете, с които е ковал оръжието, като са ги обърнали назад. Под натиск на Европейска комисия по разследване на зверствата след Въстанието,, султанът обявявил частична амнистия. Хвърляли са чоп и се паднало на Христо Ковашки да бъде освободен.

Интересен е епизодът, че когато заптие от белишкия край научило за това, отишъл при майка му, баба Иваница, да му даде един вол , уж за да уреди освобождаването му. Тъй като тя е била много тормозена заради синът си и за да се предпази, казала - "два вола ще дам да не го пускат тоя комита, че ми запали къщата...".

Не същата съдба е имал брат му Стойчо,с когото заедно са работили в ковачницата. Той е бил обесен в с.Борима,Троянско. Интересен факт е ,че пратеник е отишъл да вземе откуп ,за да го освободят,но някакъв българин-безродник е побързал да ритне бурето под бесилката.

По време на Руско-Турската война, Христо Ковашки е организирал селяни от околността с около 400 броя коне и волове заедно с игумена на Троянският манастир-Макарий, за да помогнат през зимата, в снежните преспи, на отряда на ген.Карцов да премине с оръдия през Беклемето и да ударят карловските турци в гръб.

Който е минавал през зимата тоя проход, може да си представи героизмът на участниците!

Мисията успява и стрямската долина е освободена.

И сега стои ограден край пътя до Беклемето т.н."Карцов бук", със следа от сабята на генерала, ударил тогава младото дърво в момент на яд , заради паднали в стръмнините оръдия. А в Троян и Карлово отбелязват подобаващо тоя ден...

След Освобождението подобно на Петко войвода, Христо Ковашки се бунтува и срещу новите власти. Укривал е и нарочени за разбойници по оня край Ямачко и Качамачко, обесени също в с.Борима, но след Освобождението. А поборникът-ковач е арестуван и хвърлен в Севлиевският затвор, където умира от глад и наяден от въшки...



Послеслов: Ковашкият род в с.Белиш са преселници от началото на 19 век от с. Отле край гр. Дебър, Македония. Избягали са,прогонени от албанците-арнаути, известни и с по-големи жестокости и от турците. Бащата Иван Ковачът през 1835 г. е довел майстори от известната Дебърска школа за изографисване и резбоване на църквата "Св. Петка" в Троян. Като малък спомен за Христо Ковашки, в Троян, кв. Велчевски има улица с неговото име. В Новата махала на с. Белиш още стоят част от зидовете на Ковашката воденица, където по инициатива на кметският наместник Тодор Радевски е поставена паметна плоча, а в герба на селото е изобразена сабята на Левски, изкована от бележития белишчанин. В махалата, в къщата на един от наследниците, Иван Ковашки, е запазено огнището с кожен мях- духало и наковалнята, на който се е ковала въстаническата история... Надявам се, чрез възможностите на интернет да запазя за историята и поколенията спомена за един достоен, талантлив и смел българин.