Тодор Живков е на петдесет години, пращи от енергия, от болезнена страст към властта и патологична мнителност към всеки, който отвори уста за критика. Той е разкарал от политическата сцена най-опасните си конкуренти – Вълко Червенков и Георги Чанков, само след година ще препарира и последния, който му гложди спокойствието – министър –председателя Антон Югов. Живков е първи секретар на ЦК на БКП и плътно вече се обградил със свои верни хора. Но е свикал секретен пленум на Централния комитет, говори нервно и превъзбуден клейми: „ Тези хора нямат никакъв особен авторитет. Тези приказки, тези бръщолевиния, че у нас трябва да се предизвикат унгарски събития. Тревожното е, че чуждестранната разведка е успяла да създаде своя агентура в нашата партия и то от сравнително отговорни хора, на отговорни постове, какъвто в случая е Куфарджиев, Дашин, ако искате и Дионисиев. Те са хора на югославската разведка.” В залата е настъпила мъртвешка тишина – югославска разведка означава американска! Тежки грехове! Датата е 3 март 1961 година.
