ХРИСТО АКИМОВ КОВАШКИ - СЪРАТНИКЪТ НА ЛЕВСКИ В ТРОЯНСКИЯ КРАЙ

Това е една почти неизвестна история за моя пра-пра дядо Христо Акимов Ковашки, съратник на Васил Левски.

Когато преминавал Балкана, Левски се е укривал най-вече или в Троянския манастир или в ковачницата на Христо Ковашки /1830-1890/, член на Революционният комитет в Троян. Тя се е намирала в Новата махала на с.Белиш, на 5 км. на североизток от Троян.

От околните махали са идвали хора с коли и каруци за смилане на зърно и пипер и докато чакали са си подковавали добитъкът и са наклепвали, поправяли и заточвали домашния инвентар.

Пушката "иглянка" и сабята на Левски са били зазидани, завити в зебло, до комина на воденицата - долапкиня на Христо Ковашки.

Въстаническите дрехи на Левски са били скрити при друг сигурен съзаклятник в Троян - Пенчо Хадживасилев.

Явно идеята е била с конна чета въстаниците, начело с Левски да заминат за Ловеч, където е бил главният център на организацията /БРЦК/ и да се обяви временно правителство. Тъй като в региона Христо Ковашки е бил единственият ковач, там често са минавали и заптиета. При опасност, Левски се е укривал в кочината, където е имал скривалище, с вход през пода и затрупано със слама.

Знае се още,че турците не влизали при прасета. Христо с помощта на брат си Стойчо са изработвали ножове и саби,които закалявали в бурилка за масло с леко затоплена вода, за да не са изкривяват. Правили са фишеци и съчми в калъпи, ремонтирали са пушки и револвери. Оръжието са разнасяли с каруци с двойно дъно, отгоре натоварени с грънци, към Ловеч и Севлиево.

Христо Ковашки е имал и умение да строи воденици долапкини и караджейки. Знае се, че е закупил барут за 5000 гроша от капарото за да построи воденица в с. Коман, но турците са му продавали умишлено дефектен барут и воденицата останала недовършена.

Сабята на Левски,изработена от Белишкия ковач и в момента се намира в отделна зала на приземния етаж в музея на Левски в кв. Вароша на Ловеч. Неизвестно защо, когато тая сабя бе в музея в Троянският манастир, отпред на витрината имаше табелка /лично съм я виждал/ с гравирано името на Христо Ковашки.

По нареждане на Людмила Живкова, експонати от музея са пренесени в новопостроения музей в Ловеч и тая табелка е изчезнала. Имало е някакво съдебно дело между манастира и министерството на културата.

След потушаване на въстанието, тоя истински , доблестен българин е арестуван и закаран в Търновския зандан,където е осъден на смърт чрез обесване. Били са му счупени всички пръсти на ръцете, с които е ковал оръжието, като са ги обърнали назад. Под натиск на Европейска комисия по разследване на зверствата след Въстанието,, султанът обявявил частична амнистия. Хвърляли са чоп и се паднало на Христо Ковашки да бъде освободен.

Интересен е епизодът, че когато заптие от белишкия край научило за това, отишъл при майка му, баба Иваница, да му даде един вол , уж за да уреди освобождаването му. Тъй като тя е била много тормозена заради синът си и за да се предпази, казала - "два вола ще дам да не го пускат тоя комита, че ми запали къщата...".

Не същата съдба е имал брат му Стойчо,с когото заедно са работили в ковачницата. Той е бил обесен в с.Борима,Троянско. Интересен факт е ,че пратеник е отишъл да вземе откуп ,за да го освободят,но някакъв българин-безродник е побързал да ритне бурето под бесилката.

По време на Руско-Турската война, Христо Ковашки е организирал селяни от околността с около 400 броя коне и волове заедно с игумена на Троянският манастир-Макарий, за да помогнат през зимата, в снежните преспи, на отряда на ген.Карцов да премине с оръдия през Беклемето и да ударят карловските турци в гръб.

Който е минавал през зимата тоя проход, може да си представи героизмът на участниците!

Мисията успява и стрямската долина е освободена.

И сега стои ограден край пътя до Беклемето т.н."Карцов бук", със следа от сабята на генерала, ударил тогава младото дърво в момент на яд , заради паднали в стръмнините оръдия. А в Троян и Карлово отбелязват подобаващо тоя ден...

След Освобождението подобно на Петко войвода, Христо Ковашки се бунтува и срещу новите власти. Укривал е и нарочени за разбойници по оня край Ямачко и Качамачко, обесени също в с.Борима, но след Освобождението. А поборникът-ковач е арестуван и хвърлен в Севлиевският затвор, където умира от глад и наяден от въшки...



Послеслов: Ковашкият род в с.Белиш са преселници от началото на 19 век от с. Отле край гр. Дебър, Македония. Избягали са,прогонени от албанците-арнаути, известни и с по-големи жестокости и от турците. Бащата Иван Ковачът през 1835 г. е довел майстори от известната Дебърска школа за изографисване и резбоване на църквата "Св. Петка" в Троян. Като малък спомен за Христо Ковашки, в Троян, кв. Велчевски има улица с неговото име. В Новата махала на с. Белиш още стоят част от зидовете на Ковашката воденица, където по инициатива на кметският наместник Тодор Радевски е поставена паметна плоча, а в герба на селото е изобразена сабята на Левски, изкована от бележития белишчанин. В махалата, в къщата на един от наследниците, Иван Ковашки, е запазено огнището с кожен мях- духало и наковалнята, на който се е ковала въстаническата история... Надявам се, чрез възможностите на интернет да запазя за историята и поколенията спомена за един достоен, талантлив и смел българин.